… започна адската депресия. Не мога да повярвам колко бързо мина времето. Както каза днеска заека - “sled godina , ako cheta tova, koeto sum pisala v momenta sig shte se pryskam ot smqh”. 
Аз сега се пръскам от смях като чета какво съм написал на този ден точно преди 1 година (В сърцето на бездната…).
Забравил съм доста от нещата случи ли се миналата година - било то за добро или лошо. Мина ми… Освен това имах предостатъчно проблеми на главата през това време, че и да продължавам да се мъча. Явно май месец ми е един от най-шибаните в годината, защото след него обикновенно ме очакват само гадости… Но и така да е Май месец е аз съм щастлив, въпреки че сесията идва и че отново ще кандидаствам за София. Така че моето бъдеще ми е абсолютно неясно 
Като се замисля няма голямо значение. Каквото и да става все някак оцелявам. Така и не знам как успявам да продължа напред, въпреки всичко което ме залива ежедневно. Провал след провал, разочарование след разочарование, но аз все пак съм тук и отново пиша. Да! Абсолютно наясно съм, че на никой не му пука. Защо трябва да чуваш гласа на почти сдухан приятел, вместо да се смеем и да си казваме, че живота е прекрасен? Живота не е прекрасен, особенно когато не можеш да си подредиш мислите, задачите, чувствата. Да не говорим, за това че аз лично не мога да си контролирам гнева, който така или иначе никога не излиза наяве. Но докога?…
Вече ми е писнало от всякакви олигофрени, простаци, емота, гейове и всякакви производни. Метълите и тях ги включвам в тази брока. Всъщност тази част от поста е абсолютно несмислена точно заради този гняв. В момента мразя толкова хора и искам да им цапна по един, но така или иначе няма да го направя. Защо ли? Ми защото съм такъв. Всичко си го пазя за мен. Освен това така или иначе съм свикнал още от малък, че абсолютно никой не желае да чуе какво мисля, желая или чувства. Има едно-две изключения, но останалите 
Пък и винаги имам кофти късмет с околните, ама се справям някакси. Като им изтърпя всички ебавки независимо дали са по мой адрес или на и т.н.
Тази една година ме смаза тотално… Като изключим факта, че съм затъпял в някой аспекти, освен това съм бавен, даже флегматичен, по-скучен, по-заспал, нямам желание да оправя и едно пс, а все има някой да ме врънка за подобна работа. Въобще с хубавите неща идват и адски много гадории, но естествено аз нямам право да се оплаквам. Просто това не ми е в стила, а и няма смисъл. Така или иначе никой не се трогва от проблемите ти. Важното е да се правиш, че всичко е наред…
Скъсах със старото и приех новото… Само, че си оставам същият човек… Кой ли? Надали някога ще разберете.
Loading ...